• office@master-academy,org
  • +359/878/161149

Помага ли езикът на тялото за по-бързото разпространение на TED Talk клип в Интернет пространството? 5 невербални модела от хитови презентации

Помага ли езикът на тялото за по-бързото разпространение на TED Talk клип в Интернет пространството? 5 невербални модела от хитови презентации

Всички TED Talks са добри. Но защо само някои стават известни в Интернет?

През последната една година, консултантска компания за човешкото поведение, наречена Science of People, се заема да отговори на този въпрос. За да се случи това, те анкетират 760 доброволци, които трябвало да изгледат и да оценят стотици часове TED Talks, търсейки специфични невербални модели, свързани с езика на тялото. За да гарантират съпоставимост, Science of People, ограничават видеата до такива, които са били споделени на TED.com през 2010 и са с продължителност между 15 и 20 минути.

Но защо някои TED Talks имат милиони гледания, докато други, на подобни теми, не получават същото внимание? Ван Едуардс посочва пет невербални модела, разкрити от анкетата:

  1. „Не е важно какво казвате, а как го казвате.“ Ван Едуардс открива, че хората оценяват ораторите по чар, надеждност и интелигентност, независимо дали гледат презентациите със или без звук.
  1. “Ръкомахащите печелят.” Ван Едуардс забелязва също, че има връзка между броят жестове с ръце, които прави говорителят и броят гледания, които получава видеото.
    .
  2. “Сценариите убиват харизмата.“ Ван Едуардс открива, че ораторите, които използват повече вокално разнообразие, показват и по-добри рейтинги в харизмата и надеждността. Особено интересен е фактът, че хората оценявали оратори, които импровизират, отколкото такива, които следват сценария неотлъчно. (тук двмата с Георги Бърдаров сме с особено мнение. Всъщност е важно да си репетирал така, че да изглежда, че импровизираш)
    .
  3. “Усмивката помага да изглеждате по-умни.” Ван Едуардс открива, че колкото по-дълго се усмихва презентаторът, толкова по-високо е оценяван по интелигентност..
  4.  “Имате седем секунди.” Ван Едуардс открива, че първото впечатление е от огромно значение и че хората, до голяма степен, си създават впечатление за презентатора, формирано в първите няколко секунди.

В следващите редове можете да прочетете интервю с Ван Едуардс, където  ще разберете още по темата.

Какво първоначално предизвика интереса Ви да гледате TED Talks?

Винаги търсим нещо обратно на логиката. Аз съм пристрастен към TED и един ден се ровех в блога им, когато забелязах две презентации с подобни заглавия. И в двете ставаше въпрос за лидерството, и двете, проведени в една и съща година, и двете страхотни! Но едната от тях, тази на Саймън Синек, имаше двадесет и няколко милиона гледания, а другата доста по-малко. Помислих си: „ Има някаква уловка тук.“ Има хора, които не са „известни“ из социалните мрежи, обикновено нямат особено много последователи в Twitter, особено когато все още не са презентирали в TED Talk.Така че, не e “звездният фактор“ това, което прави презентациите гледани. В днешното общество това е доста трудно за постигане. Когато един TED Talk стане много известен в Интернет, има нещо друго случващо се.

Исках да разбера как можем да превърнем „откритието“ ми в експеримент. Обичаме да базираме проектите си на съществуващи академични изследвания и има няколко такива изследвания, които обръщат внимание на това как невербалните знаци и “сканирането“ (предположения базирани на късчета информация) могат да повлияят на представите на учениците за техен учител. TED Talks, в много отношения, ни учат. Поради тази причина, решихме да тестваме информацията, свързана със „сканирането“, използвайки TED Talks.

А какво всъщност е сканирането?

Това е нещото, което правим, когато за първи път видим някого – създаваме си моментално мнение какъв е човекът. Преценяваме много бързо, за по-малко от секунда, дали мислим, че е надежден. Мислим ли, че е компетентен и харизматичен? И правим това много, много бързо, основавайки се на няколко знака, почти винаги невербални.

Нека да поговорим за някои от моделите, които забелязахте. Бях леко шокиран от заключението, че хората оценяват презентаторите, независимо дали са слушали съдържанието на презентациите, или не. Как го открихте? 

Направихме два различни скрининга на презентациите. Имаме около 40, 000 последователи в сайта си, както и около 100,000 до 200,000 посетители месечно, така успяхме бързо да съберем данни. В единия скрининг, половината от участниците гледаха презентациите със звук, а останалите – без. Попитахме и двете групи абсолютно един и същи въпрос: Как оценявате цялостно тази презентация? Колко харизматичен е презентаторът? Колко е интелигентен? Колко е надежден? Тогава установихме, че участниците, гледали без звук, са оценили презентаторите, по почти същия начин, като тези, гледали със звук. Единственото изключение беше презентация на Дейвид Бейн, може би защото включваше много видеа от предишни начинания и това объркваше хората. За неговата презентация, оценките бяха различни.

Любопитен съм, също така, защо мислите, че жестовете с ръце, имат значение за това как една презентация е оценявана?

Едно от нещата, които минали изследвания показват, е че жестовете с ръце, дори и нелепите, помагат да изглеждаме по-харизматични. Това е много лесно да се докаже. Имахме четирима човека в лабораторията, обучени на езика на тялото, които да броят броя на движенията на ръцете. Всякакъв вид движения: нагоре-надолу и настрани. Обсъдихме ги с всеки един от тях и взехме средния брой. След това, прегледахме броя на движения с ръцете във всяка презентация и оценихме презентациите от най-голям брой до най-нисък. Установихме, че тези с най-голям брой жестове, бяха и тези с най-висок рейтинг. Темпъл Грандин жестикулира много, както и Джейми Оливър. Беше свързано с любимите TED Talks на хората.

Това беше огромна изненада. Бих предположил, че презентациите с най- голям брой жестове на ръцете биха имали по-нисък рейтинг, защото са разсейващи, а тези със среден брой жестове биха били най-харизматични. Но това не беше случаят. Не знаем защо, но имаме хипотеза: ако гледате една презентация и някой постоянно движи ръцете си, това дава възможност на ума Ви да върши нещо друго, освен да слуша. Така Вие сте двойно ангажирани. За презентациите, в които някой не движи ръцете си достатъчно, като че ли няма достатъчно мозъчна ангажираност и мозъкът Ви повтаря: „Това не е вълнуващо!“ – дори и съдържанието да е много смислено и инетересно.

Третото Ви заключение е, че „Субтитрите убиват харизмата“. Как така?

Открихме, че колкото повече вокално разнообразие има един презентатор, толкова по-високи са оценките за неговия чар и правдоподобност на казаното. Нещо, свързано в вокалното разнообразие, се свърза с харизмата и компетентността. Презентатори, които използват много различни емоции и темпо- които крещят, а след това са тихи, които увеличават скоростта на говорене, а след това я забавят, това се тези, които получиха най-висока оценка за харизма и правдоподобност.

Отново, мислим, че това има общо с факта, че човек не може да задържи вниманието си върху една презентация твърде дълго време. Колкото по-дълга е тя – дори на 18-тата минута има моменти, в които си мислим за вечеря, трафик, дори и за имейли. Затова смятаме, че вокалното разнообразие ангажира мозъка, когато той се опитва да си мисли за друго.

Кажете ми по какъв начин усмихването афектира оценките.

Това беше огромна изненада за нас. Мислехме, а и съществуващи изследвания показват категорично, че лидерите се усмихват по-малко. Това, което открихме обаче, беше, че колкото по-дълго се усмихва един човек, толкова по-високи са оценките на публиката за интелигентността му. Не сме сигурни какво точно означава това, но мислим, че двете неща са свързани. Презентаторите, които се усмихват от сцената, са някак по-близо до публиката.

А какво ще кажете за 7-секундното правило?

В самия край, решихме да тестваме дали хората наистина си създават мнение за някого в първите няколко секунди. За целта използвахме същите видеа само че оставихме от всяко само първите 7 секунди и отново ги пуснахме на оценители (този път различни). Зададохме абсолютно същите въпроси, които бяхме задали и на хората, гледали целите видеа. Цялостно, резултатите съвпадаха- презентаторите, които бяха харесани на целите видеа, бяха харесани и през първите 7 секунди, и обратно. Смятаме, че мозъкът всъщност решава в момента, в който човек се качи на сцената и започне да говори. „Знаеш ли какво? Тази презентация ще ми хареса!“

Какво мислите, че бъдещите презентатори на TED, а и самата организация, могат да вземат от това проучване? Явно, че съдържанието на презентациите определено има значение. Но как може тази информация за невербалната комуникация да ни помогне да презентираме по-добре?

Надявам се, че проучването ще помогне на TED презентаторите да изяснят своите вербални съобщения. Обичам да мисля за използването на тези невербални хитрости като начин за подсилване на казаното. Всеки, който има големи идеи, трябва да може да изразява страстта си, както вербално, така и невербално. Това проучване представя относително лесни невербални инструменти, които презентаторите на TED могат да използват, за да подсилят присъствието си на сцената, така че тяхната идея да стигне по- далеч.

 

Източник на интервюто: http://blog.ted.com/body-language-survey-points-to-5-nonverbal-features-that-make-ted-talks-take-off/

Напиши коментар

Най-нови публикации

Запиши се за нашия блог